Интересуваш се от MFC RUVIK?
Ако искаш да ни пишеш по някакъв повод, можеш да го направиш бързо и лесно от формата ни за контакт
Пишете ни →Биография
Моят футбол винаги е бил на кварталното игрище и изкуствената трева — там, където играеш заради тръпката, а „последен гол“ рядко означава край на мача. Никога не съм играл професионално, но желанието за победа си го нося още от училище, когато рядко си тръгвахме от турнир без купа.
Най-скъпият ми личен футболен спомен е спечеленият турнир на Технически университет – София през 2016 година. Спомен, който още ме кара да се усмихвам и да си припомням защо толкова обичам тази игра.
През лятото на 2024 г. събрах първия състав на МФК РУВИК. Започнахме почти на шега, без големи планове. Но с всеки следващ мач се увличах все повече и открих своята най-голяма тръпка във футбола — да управлявам различни характери и да сглобявам състави, които могат да печелят.
Всеки футболист идва със своите качества, темперамент и разбиране за играта. На един трябва да дадеш увереност, друг има нужда да го предизвикаш, а трети — да го успокоиш в точния момент. Обичам да търся кой с кого се допълва, къде опитът ще помогне и кога младостта може да промени мача. А когато замисълът сработи на терена и стигнем до победата, удовлетворението е огромно.
Това занимание ми дава енергия и ми повдига духа. Дори в трудни периоди мисълта за следващия мач, за ново попълнение или за състава, който искам да опитам, ми помага да продължавам напред. Покрай РУВИК се уча на търпение, на доверие и на това да търся следващия ход, когато нещата не вървят по план. Тези уроци ми помагат и с препятствията извън футбола.
Искам да побеждаваме и преживявам всеки мач. Но след последната свирка има място и за смях: „На терена — до последен дъх. На масата — до последния разбор!“
